ВЕЛИКА ЛОЖА на 
Приема се, че историята на съвременното свободно зидарство започва през 1717 година, когато в Лондон се основава Първата велика ложа. Някои титли, а също множество символи са стигнали до нас от онези отколешни времена. Ние продължаваме да ги използваме в ложите си; те звучат непривично за съвременния слух, но подобни се използват все още и в Обединеното кралство. Например титлата „Високоуважаеми Милорд“. Най-ранните масони изграждат европейските катедрали; те били религиозни мъже. Затова и отправна точка на масонската философия е вярата в Бог, Висшата същност. От тази основна идея се извеждат четири основополагащи концепции на свободното зидарство.
1. Отчество на Бога;
2. Духовно братство при човека;
3. Върховенство на Човека над бездуховното Материално сътворение;
4. Способност на човека да се домогва до по-високи нива на съвършенство посредством образоване и обучение.
Вяра в наличието на Висша същност е присъствала неизменно като основополагащо начало в свободното зидарство. Конституциите на свободните зидари от Джеймс Андерсън, публикуван за пръв път през 1723 година труд, представлява фундаментален източник за съвременния масонски закон. Съставен въз основа на т.нар. „Готически конституции“ или „Стари задължения“, които датират към началото на петнадесети век, той повелява, че масонът не може да бъде „глупав атеист“ или „нерелигиозен либертинец“. Това същностно убеждение заляга в учението на всички днешни регулярни масонски институции. Като изключим него, ние не проявяваме интерес към лични религиозни нагласи.
В качеството си на масони, често се представяме като „система на нравственост, завоалирана в алегория и онагледена със символи“. Това е опростен начин да заявим, че прибягваме до иносказания и символизъм с цел внушаване на морални поуки. Свободното зидарство не проповядва никоя конкретна форма на управление, нито е поддръжник на определени политически убеждения. То е радетел за Истината, за самата нея, а не като кредо на отделна личност, партия или човешка общност. Братството ни не встъпва в политически противоречия, нито се опитва да провокира противозаконни или неморални политически промени. Непроповядваме конкретни класовополитически, управленски или икономически идеи.
Масонството е борбен поход към Светлината както за личността, така и за народите. Светлината е добродетел, мъжество, интелект и свобода; противното е мрак, което пък е тирания над душа и тяло. Свободното зидарство е надмощие на Нравствеността и Разума над Апетити и Страсти; непрестанно усилие, борба и битка на Духовността срещу Материалното и Чувственото. Именно заради това казваме, че издигаме храмове на добродетел и градим тъмници за порока.
С цел проповядване на тези идеи възникват различни форми на свободно зидарство, а те съхраняват легенди и традиции, представяни на членовете в символна форма при нашите церемонии и ритуали за посвещаване.
Масонството учи, че благородството на човешката природа се изявява в работа; че орис на всеки един е да се труди; че единствено трудът, упорит и целенасочен, носи благослов над дните човешки; че животът е битка, която трябва да водим храбро, в която никой слаб духом не може да победи; че отдихът е благословия, която е постижима чрез надмогване на изкушението, трудностите и собствените страсти. Изпълнението на задължения е закон в масонството. Изпълнението на задължения е масонство.
То е полезно за всички хора: на учените предоставя възможност да прилагат дарбите си по смислен начин; на необразованите предлага важни напътствия; на младите – положителен пример, като ги учи да избират правилен начин на живот; на светския човек – ползотворен отдих; на пътника – възможност да намира приятели и братя навсякъде по света; на изпадналия в беда – подкрепа; на пострадалия – утеха; на благотворителния осигурява възможност да се свързва с подобни нему; на всички, оценили неговото значение – очарованието на едно приятелство, основано върху принципите на религия, нравственост и човеколюбие.
Свободният зидар трябва да бъде съвестен мъж на честта, поставил дълга си над всичко останало. Той е безкомпромисно морален, уважаващ закона, отдаден на хуманността, на родината си, на семейството, благ и снизходителен към своите братя. Другар е на всички добродетелни мъже и неизменно готов да им помага според възможностите си.
Като масони най-благородно приложение на силите и енергията, на дарбите и ума си намираме в работата за полза на другите, за тяхното нравствено и интелектуално израстване.
Масонството не е предназначено за хладни души и ограничени умове, които не вникват в неговата мисия и неговите истини. То не се нуждае от равнодушни членове. Трябват му дейни мъже, които подхващат работните инструменти на живота и съграждат. То учи хората да уважават реда и добрите порядки в живота, показва пътя към истинско щастие, подготвя ги за ония светли времена, когато всички съставки на Човешкото семейство ще бъдат едно домакинство, обединено от връзките на Търпимост и Братство. Това са все задачи, които трябва да събуждат усърдие и ентусиазъм у един верен брат.
Масонството не е поправителен дом за лоши хора, а по-скоро школа за възпитание на добри. „Законите на масонството, превъзхождащи всички останали, не са в състояние да променят коренно човешката природа. Те просветляват хората, сочат верния път, но могат да ги поведат по него само ако потушат пламъците на техните страсти и овладеят тяхната себичност.“
В най-общата си насоченост масонството е подчертано филантропско, философско и напредничаво, имайки за основа на своите догми твърда вяра в Бог и неговото провидение, в безсмъртието на душата. А непосредствените му цели са насаждане на морална, политическа, философска и религиозна истина, както и прилагане на добродетели в живота.
Във всички времена то ратува за Истина, Равенство и Братство при конституционен строй, законност, ред, дисциплина и подчинение на законна власт – управление, а не анархия. Но при това не е нито политическа партия, нито религиозна секта. То приема всички партии и всички секти, за да образува от тях една огромна братска общност, зачитайки достойнството на човешката природа и правото на такава свобода, за каквато е пригодна личността, като не познава нищо, което поставя един човек по-ниско от друг освен невежество, подлост и престъпление, както и необходимостта от субординация под волята на закона и законната власт.
Масонството е човеколюбиво и признава великата истина, че всички хора са с еднакъв произход, имат общи интереси и следва да обединяват усилия в името на обща цел. Ето защо изисква от членовете си да се обичат един другиго, да си помагат и подкрепят при всякакви житейски обстоятелства, да споделят мъка и болка, радост и разтуха, да опазват репутацията, да уважават мнението и проявяват пълна търпимост към грешките на другия, иде ли реч за вяра и убеждения.
Свободното зидарство се стреми да прехвърля мостове на дружба и братство през естествени граници и изкуствени прегради. То не се меси в политика, но заявява, че всички хора са братя, както и че сме способни да се съюзяваме в името на собственото си и на целия свят усъвършенстване. В нашите ложи братята захвърлят изкуствени титли и декорации от света, за да се „събират на едно равнище“. Ние работим заедно, без оглед на това откъде идем, а дверите ни са отворени за всички добри мъже, пожелали да влязат и споделят нашите усилия.
Отличителна черта на масонството са митовете, метафорите и символизма, използвани за насаждане идеи на свобода, равенство и братство. То предлага възгледи за живота, като разглежда по-широко неговите уроци и задължения. Практическите напътствия по мъдра нравственост и философия ни вдъхват увереност пред лицето на препятствията при изпълнение на своя дълг и стремежа да бъдем мъже.
Масонството влияе не само за доброто на света, но и върху нас като отделни личности. Ние внушаваме идеите си с надежда да проникнат дълбоко в сърцето, за да поспрем, разсъдим и станем по-добри: това е просвещението на масонството – то ни кара да ставаме по-добри от самите себе си.
Артуро де Ойос, 33., Голям кръст,
е Велик архивар и Велик историк при Върховния съвет, 33., Ю. ю. Той бе сред тримата, поканени от Римокатолическата църква във Ватикана за разискване на масонската проблематика. Участвал е в предавания на ABC, CNN, NBC, DC’s FOX 5 News, WAMU Radio’s „Metro Connection“, Voice of America, The History Channel; интервюиран е от New York Times, US News & World Report, El Pa.s и други. Стар майстор на McAllen Lodge No. 1110, Тексас, и почетен член на John Blair Lodge No. 187, Александрия, Вирджиния. Действителен член на Quatuor Coronati Lodge No. 2076, Лондон1. Носител на две награди Mackey в SRRS (Scotish Rite Research Society – Изследователско дружество на Шотландския обред), Заместник-велик абат в Society of Blue Friars2, KYCH, IX. SRICF (Societas Rosicruciana in Civitatibus Foederatis – Розенкройцерско сдружение в Съединените щати) и Рицар на Големия кръст в Обединените масонски степени и Великата обредна консистория. Библиофил, лудо влюбен в история и наука, полиглот и любител на музиката, той членува в Обществото на американските архивари, пожизнен член е на NRA (National Rifle Association – Национална асоциация на притежаващите дългоцевно лично оръжие) и VCDL (Virginia Citizens Defense League – Лига за защита на жителите във Вирджиния)3. Сред многото му „пороци“ се нарежда слабостта към пикантни храни, сладки десерти, филми на ужаса и йодлера Франц Ланг.
Гледайте лекцията Просвещение на масонството в YouTube
----------------------
1 Основана през 1884 година, тя е първата в света изследователска ложа, посветила усилия в
проучване на масонската история и проблематика. – Б. пр.
2 Братство на сините монаси – организация за отличаване на масонски автори. – Б. пр.
3 Последните две структури обединяват поддръжници на Втората поправка към Конститу-
цията на САЩ, която е приета през 1791 година и постановява правото да се притежава и
носи лично оръжие. – Б. пр.