ВЛССПЗБ -

Проф. Д-р Асен Златаров Иван-Асен Христов Златаров, е роден в Хасково на 4-ти февруари 1885, само няколко месеца преди Хасково да се съедини с княжество България като част от Източна Румелия. Академичният му път е дълъг и разнообразен, започвайки в Софийския университет, продължава в Женева, където той завършва химия през 1907 година. Златаров за кратко преподава и в Пловдивската мъжка гимназия през 1908 година. През същата година получава и титлата „Доктор по физика и химия“ от университета в Гренобъл. Любовта на Златаров към изследването на храните се заражда в Мюнхен, където той специализира „Хранителна и съдебна медицина“. От 1922 година Златаров е доцент по биохимия във физико-математическия факултет на СУ, а от 1935 – редовен професор. Бил е председател на Съюза на химиците. Да се говори само за кариерата на Златаров зад катедрата и пред студентите би означавало да се пренебрегнат всички останали негови интереси, а те са твърде забележителни. Той е писател, публицист, поет, борец за човешки права и литературен критик. Човек с много дълбоки научни и обществени интереси, проф. д-р Асен Златаров олицетворява най-ярките проявления на българската академична история. Всестранното развитие на професора може да бъде доловено както в неговите разностранни обществени интереси, така и в тясноспециализираната му сфера –биохимия и химия. В цялата си кариера ученият има над 660 публикации. Обществените инициативи на професора са разнообразни и интересни. Той предлага в училищата да се въведе отделна дисциплина, която да насочва учениците към правилното хранене. Можем само да гадаем колко популярни биха били изследванията на професора в наши дни, когато правилното хранене е толкова модерна тема. Друг малко известен факт е, че през 1934 година Златаров предлага смяна на името от Орхание на Ботевград, тъй като някои от оцелелите четници стигат почти до града след битката на Околчица. Участвал е в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец и също така в Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. Проф. Асен Златаров и други видни общественици основават „Родно Радио“ – съюз на радиолюбителите в България. Той участва и в първото предаване на дълги вълни, осъществено от държавният радиопредавател в София. Открива предаването със слово и рецитира стихове на Дебелянов. „Няма лекция, няма реч, няма учебник дори, няма статия във вестника, където той да не подчертава по пряк или непряк начин, че живота е основното благо и на него трябва да се служи“ – споделя Светозар Златаров, син на професора. Навсякъде той се занимава с това как да живеем и как животът да става по-добър. Именно тук трябва да се търси неговият хуманизъм. Неговата многостранност е проява на един и същи стремеж – да върви човечеството напред и за хората да има повече празници.В нашето научно и културно пространство Асен Златаров остава като една от най-авторитетните прогресивно мислещи личности на XX век. Любимецът на Българският академичен свят става повод на в-к „Час“ да публикува статия в памет на професора. Авторът го определя като най-популярният човек в българската наука и на българската възраждаща се общественост, най-обичаният, най-човечният. Сайтът „Българска История“ и сайтът на БНР са използвани за направата на градежа. Брат С.С., Степен Майстор, Ложа „ Проф. Асен Златаров“ Дата: 20.11.2021

Градеж

Кратка биография за любознателният учен проф. д-р Асен Златаров

Последни градежи